Не обичам да правя компромиси в работата си, казва популярният руски актьор Евгений Миронов е познат на зрителите на Би Би Ти като принц Мишкин от тв поредицата "Идиот", създадена по едноименния роман на Достоевски. Актьорът е роден на 29.11.1966 г. в руския град Саратов. Зад гърба си има повече от 50 роли в театрални, филмови и тв продукции, сред които "Слънчево затъмнение", "Мюсюлманин", "Мама", "Къщата на глупаците", "Вечерен звън" и др.

Евгений е сред най-популярните и обичани актьори в Русия и е носител на почти всички награди в тамошните кино и театър. Съветник е на президента Путин по въпросите на културата и изкуството.

— Евгений, миналата година беше избран за най-секси актьор в Русия. Ласкае ли те това определение?

— Честно казано, изобщо не гледам сериозно на тези работи. А и не мисля, че външността е най-важното нещо в нашата професия. Помня, че малко след като ме избраха за най-секси актьор, отидох на гости в дома на полския режисьор Кшищоф Зануси, с когото сме приятели от години. Пристигнах там с една смешна шапка, а той извика: "Женя, какво е това на главата ти?! Изобщо не изглеждаш секси!" Много се смяхме.

— Носи се слух, че с теб се работи трудно и че често се караш с режисьорите, с които снимаш. Вярно ли е това?

— Да. Имам свои възгледи за това как трябва да се правят нещата и не мога да се примиря, когато някой режисьор иска от мен да изиграя определена сцена по съвсем различен начин от този, който смятам, че е правилният. Не обичам да правя компромиси в работата си.

— А в личния живот?

— Ааа, там нещата стоят по доста по-различен начин. Дори кучето ми ме води за носа (смее се).

— Вярно ли е, че след приключването на снимките на "Идиот" си изпаднал в депресия?

— Беше ми много трудно да играя Мишкин – и физически, и психически. След края на сериала се чувствах изцеден като лимон. Усещах, че изобщо не съм способен да работя и отказах куп предложения за роли. Нужни ми бяха повече от три месеца, за да се възстановя. В никакъв случай обаче не съжалявам, че играх в "Идиот". Психологически бях много добре подготвен за ролята и не очаквах да бъде лесно. Лично за мен романът на Достоевски си остава една от най-тежките книги, които съм чел през живота си.

— Как успя да преодолееш депресията?

— По един-единствен начин – разхождах се с кучето ми. Всяка сутрин изминавахме по няколко километра и това беше за мен най-доброто хапче срещу депресията.

— Има ли роля, която съжаляваш, че си изиграл?

— Категорично не. Всяка моя роля е изстрадана и преживяна. Подхождам към работата с еднаква любов, независимо дали става дума за театъра, киното или телевизията. Затова и нямам любима роля – обичам всичките поравно.

— Правил ли си жертви в името на професията?

— Заради работата почти не ми остава време да бъда с близките си. Пропускал съм рождени дни, годишнини, семейни тържества. А това понякога е много тежко за мен.

— От дълги години се занимаваш с благотворителност. Публична тайна е, че даряваш почти всичките си хонорари на домове за сираци.

— Не обичам да говоря за тези неща. Това, че помагам на децата, не е нещо, което трябва да се разгласява и коментира. Подкрепям твърдението, че благотворителността е истинска само когато не е публична.

— Има ли роля, която мечтаеш да изиграеш?

— Не мечтая за конкретна роля. Професионалните ми мечти са по-скоро в друга насока – искам да дойде моментът, в който ще съм способен да изпитвам щастие, когато съм на сцената или пред камерата. Защото по време на работа съм изпълнен с нещо друго – това не е щастие, а някакво мъчително удоволствие.