Роди се ново пловдивско летоброене: "в седмицата, когато се игра "Хамлет". Три "Хамлет"-а без особени отклонения от авторовия текст и един "на куц крак", както и още три (по "Хамлет", по Шекспир или по него и още някого), зашеметиха пловдивчани и накараха театрали от столицата и страната да си спомнят къде се намират Драматичният театър и Панаирният град. От шест превода, седмият е на самия Робърт Робъртович Стуруа, е съставен текстът, който ни представи московският "Сатирикон", наследник на Ленинградския театър на миниатюрата на Аркадий Райкин. Четири часа с два антракта трае спектакълът на Некрошюс, репетиран е 9 месеца. Само сцената с актьорите във версията на Петер Щайн, играна в конструиран специално за целта в палата 2 на панаира амфитеатър с арена по средата, трае не по-малко от половин час и е спектакъл в спектакъла. Температурите тези дни в Пловдив качиха над 30 градуса, залите са без климатик. Но на Некрошюс, Щайн и Стуруа се стекоха така, както не се е ходило на театър в Пловдив от времето на Гройс, Огнянова, Добчев... Преди началото на представленията залата на Драматичния се разтягаше поне до 900 места, след антракта се свиваше до регистрираните 800, към края в някои случаи се очертаваха и пустеещи островчета. В класацията на професионалните театрали суровата ледено-огнена сага на магнетичния Некрошюс зае безусловно първото място. Стуруа, от когото се очакваха чудеса, подобни по въздействие на "Крал Лир" и "Ричард III", отстъпи с трагифарса си на почетната втора позиция. Неговият Хамлет – Костя Райкин, също като знаменития си баща, грабна пловдивската публика и обеща да ни покаже сатириконовските "Ромео и Жулиета". Разочарованието си от спектакъла на Щайн някои покриха с общи думи ("посредствен", "това сме го виждали"), други, като Вили Цанков, го изстреляха с експресна рецензия в местен вестник. Журналистическото воинство (дамско в по-голямата си част) не се даде и призна високи качества на Евгений Миронов. Дребничкият блондин със звучен глас на тенор и лице на Альоша Карамазов (играе брат му Иван на сцената на "Съвременник") бе подкупващ с умението си да свири на саксофон и със своето "Ма-а-а" към красавицата Ирина Купченко (Гертруда), преди да се впусне в почти радостен турнир (заради отвоюваното внимание на майката) със снажния Лаерт. При Щайн хубавелката Офелия по бели чорапки и с китара не е от особено значение – момчето търсеше майка си. Ако не беше бюргерският морал на Полоний (Валентин Смирнитски), Офелия можеше да бъде едно от гологърдите момичета в дискотеката, където се развличаше Хамлет в компанията на Розенкранц и Гилденстерн. Имаше, разбира се, зрители, които без доза критицизъм се радваха на всички "Хамлет"-и, прелетели у нас от територията на бившия СССР. Нашата Лилия Абаджиева не събра толкова публика (все пак спектакълът е игран в Пловдив), но макар и "на куц крак" пресекла "текста Хамлет", тя отдавна е оценена заради таланта и смелостта си. Руснаци – журналистка и известният фотограф Виктор Баженов, представил ни изложбата си за интерпретациите на "Хамлет" през втората половина на века, не приеха спектакъла, но харесаха "скучния" час по литература в него. ...